В детските ми спомени се е запечатал един автомобил – „Аdler” от 1937 год., кабриолет, който баща ми беше купил от човек, който пък го тътрил към ДСО „Вторични суровини” – имаше такова предприятие по времето на „онзи строй”, в което погинаха стотици, а може би и хиляди ”ветерани” – леки, лекотоварни и товарни автомобили и автобуси. Та, стоеше си той кротко в двора ни, а аз не разбрах кога и как се „разболях” по тая „пущина”, както казваше дядо ми. С няколко думи – вируса на тази тема си го нося от дете та до днес. Не, че съм пораснал – но това е друга тема. Този вирус е поливалентен – в него има страсти, емоции, любов и…още нещо. Но за него няма открита ваксина. Аз и не търся такава – отдавна престанах да се боря с диагнозата колекционер. И обичам автомобилите, защото са построени от агрегати, възли и механизми в една система. Система, която ме балансира някак си в безсистемния ни и безсмислен свят в който живея.
Олимпия (original)
Първият автомобил, който закупих и в последствие реставрирах, е на прочутия в миналия век легендарен колоездач – Милко Димов. Подарен му от Общинския комитет на БКП – Сливен за забележителните му международни успехи (Обиколка на Египет, Пробега на мира и редица републикански шампионатни, титли и награди) И така, само след около 3400 часа бях готов – от „А” до „Я”, както се казва. Макар, че автомобилът беше гаражен когато го купих – прочутият бай Милко беше човек на години и поддръжката му е била символична. Но, това е история. Сега „Оlimpya-та” живее началото на втората си младост.
Следват американските „реплики” и оригинали, с които се гордея не по малко. Сред тях особено внимание заслужават 3 автомобила.